РОДОПИТЕ – ПЛАНИНАТА НА ОРФЕЙ
В Родопите се намират едни от най-красивите и живописни места в България. Тучни поляни в невероятни нюанси на зеленото се редуват с тъмни иглолистни гори, стръмни канари и живописни каньони. Ако има дестинация, която си струва да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това със сигурност са Родопите. Планината се простира на обширна територия и заема голяма част от Централна Южна България. Разделя се условно на Западни и Източни Родопи.
Според най-разпространената легенда в Родопите е роден митичният певец Орфей, който омайвал с вълшебната си музика хора и животни. Друго древно предание разказва за тракийския цар Хем и царицата Родопе, които се обичали толкова много, че се наричали един друг с божествени имена – Зевс и Хера. Боговете се разсърдили на дързостта им и ги разделили, превръщайки ги в отдалечени планини (Стара планина и Родопите). Тези и други легенди превръщат Родопите в място с особен мистицизъм. В източната част на планината се намира скалният комплекс Перперикон. Именно тук се е намирал и храмът на бог Дионис, с който също са свързани много легенди. Според две от тях от олтара на храма са изречени две сбъднали се пророчества – едното е предвещавало на Александър Македонски славата на завоевател на света, а другото е предричало могъществото на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
Родопите са сред най-предпочитаните дестинации за зимен туризъм – тук само на разстояние от около 10 км са разположени два ски курорта – Пампорово и Чепеларе.
През летния сезон Родопите са изключително приятно място за пешеходна разходка или велообиколки. В близост до Чепеларе се намира природната забележителност Чудните мостове, която се е превърнала в един от символите на планината.
Развитият селски туризъм в Родопите е много добра възможност за запознаване с местната култура и кухня. Хората в региона са много гостоприемни, а отсядайки в някоя селска къща, гостите със сигурност ще имат възможност да опитат различни родопски ястия, като например прочутия пататник, чевермето, смилянския фасул и др. Сред най-предпочитаните от туристи са селата Широка лъка, Гела, Могилица, Ковачевица, Лещен, Арда, Триград, Ягодина, Момчиловци, Орехово, Смилян и много други.
Обиколката на забележителностите в Родопите е съпроводена с преминаване през величественото Триградско и Буйновско ждрело. В района на двете ждрела се намират три уникални пещери – Дяволското гърло, Харамийската и Ягодинската пещера, които са достъпни за посещение.
Освен селата, родопските градове също предлагат много добри условия за настаняване. В Родопите се намират някои от най-популярните български балнео и СПА курорти – Велинград и Девин. Съчетанието на лековита минерална вода и чистия планински въздух привлича хората по тези земи от хилядолетия. Почивката в СПА курорт може да бъде съчетана с културен туризъм – музеите в Смолян, Чепеларе, Батак, Златоград, Кърджали съхраняват историята на региона и уникалната местна култура.
За да добиете най-пълна представа за местните обичаи и култура, трябва да посетите Родопите по време на някой от фестивалите и празниците. Роженският събор има над стогодишна традиция. На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, където певци и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко сцени. Изключително въздействащо е изпълнението на 100-те кабагайди.
По вековна традиция всяка година в началото на месец август на Илинденските поляни край родопското село Гела се събират местните родове и се веселят, свирят, пеят и танцуват. Традицията се спазва и до днес и съхранява песенното богатство на Родопите. Целта на фестивала е да популяризира автентичния родопски фолклор.
Всяка година в края на юли в Триградското ждрело се провежда фестивалът „Орфически мистерии”, който включва демонстрации на езически ритуали от различни епохи.
В Златоград се намира единственият в Родопите етнографски комплекс, където можете да се запознаете отблизо с вековните традиции на местните майстори занаятчии.
В планината и до днес могат да се видят останките на много антични и средновековни крепости, сред които най-популярни са Моняк до Кърджали, Устра до гр. Джебел, Цепина до село Дорково, Асеновата крепост, Момчиловата крепост и др.
Язовирите „Доспат” и „Батак” са предпочитана дестинация за рибари, в тях има добри условия и за водни спортове.
Обширната територия на Родопите предлага възможности за различни изживявания. Съчетанието на природни и исторически забележителности с разнообразните възможности за настаняване и вкусната местна кухня превръщат Родопите в място, което оставя дълбок отпечатък и предлага незабравими спомени.
Природни и исторически забележителности около и край Доспат:
Най голямата забележителност безспорно е самата планина Родопи, с нейните плавни и меки форми изваяни от природата. Прекрасни гори и поляни, изпълнени с живот. Язовир Доспат идеално се е вписал в тази картина.
На югоизток от Доспат се намират природните забележителности Триградско ждрело, Ягодинска пещера, пещера Дяволското Гърло, Чудните мостове и др., по пътя преди тях може да се спре и види Римския мост над Сърнена река.
На север от Доспат в близост до Сърница са природните забележителности Побит камък и Жабата, минава се през махалите Бардуче и Крушата.
На около 35-40 км от Доспат в посока Гоце Делчев са историческите паметници селата Лещен и Ковачевица, по пътя над село Любча може да се видят разкопки на Тракийски светилища.Крепоста на Деспот Алексей Слав е точно до стената на язовир Доспат в местноста Хисаря. От нея почти няма останки поради факта, че една част от каменните стени са използвани за построяването на къщите и укрепване на парцелите в тази част, а друга за построяването на самата язовирна стена.
Старата гранична застава при с.Чавдар и граничната бразда с Гърция са на 8 км в посока село Барутин, а град Кавала на Бяло море е само на 150 км от Доспат.
Язовир „Доспат” е разположен на река Доспатска в Западните Родопи на 22 000 декара при 1200 м надм. Височина. Това е най-високият язовир у нас. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.
Язовирът е дълъг 19 км и широк около 1 км, разположен в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат.
Язовирната стена е от каменнонасипен тип с височина от основата – 60,50 м, дължина по короната – 230,00 м и кота корона – 1200,50 м.
Язовирът е богат на риба. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка, костур, каракуда и пъстърва. Тук има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо.
В близост се намират още язовирите Въча, Сърница, Беглика, Батак и Широка поляна.
Близостта до град Доспат, както и прекрасната природа предполагат прекрасни възможности за отдих и туризъм.
Category : Забележителности
